Писмо до министъра на културата за необходимостта от свикване на НСК и незабавни нормативни промени
Изх.No. 315/07.10.2026
ДО Г-Н ЕВТИМ МИЛОШЕВ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА Уважаеми г-н Милошев,По правило ФИЛМАУТОР не участва в публични спорове около отделни фестивали, журита и награди. Нашата работа е да защитаваме правата на авторите и да следим за средата, в която работят. Но когато отделните случаи започнат да поставят въпроси за правилата, а не за резултата, смятаме, че трябва по-широк обществен разговор.
Събитията около 44 издание на „Златна роза“ и избора на българското предложение за „Оскар“ ни водят до един прост въпрос, по-голям от всеки отделен филм:
Какво кино искаме да произвежда България?
„Златна роза“ е един от редките моменти, когато цялата ни система може да се погледне отстрани и да види какви филми e финансирала, какви автори е подкрепила, какви истории са стигнали до екран. Това е публичен отчет за решенията, които киното ни взима за себе си.
Ето защо доверието в този процес е толкова важно.
Правилата на националния конкурс трябва да бъдат ясни, леснодостъпни и известни преди началото на състезанието, а не след неговия край. Затова питаме:
Кой и как приема правилата за провеждане на „Златна роза“? Кой има право да ги променя? Ако статутът на фестивала е променян за 2026 г. – кога е станало това, кой го е решил и след какъв професионален дебат? Защо на сайта на ИА НФЦ не е публикуван статутът, приложим за 2025 г.?
Същото важи и за журито. Кой го избира? По какви критерии? Как се определя кой състав кои филми гледа и оценява? По какви процедури работи?
При ясни правила авторите може да не харесат решенията, но ще знаят как са взети. Има ли съмнения, спорът се пренася от филмите към хората, които взимат тези решения.
Така стигаме до още по-големия въпрос:
Какво наричаме български филм - ние добре познаваме дефиницията в Закона за филмовата индустрия. Въпросът е какво се разбира под български филм за целите на провеждане на национален фестивал, с традиции и история?
Когато една държава избира да я представлява даден филм пред света, тя не изпраща само продукт, покрил административни критерии. Тя показва и как вижда себе си.
По тази причина е важно къде е творческият център на филма. Кой носи авторската гледна точка, кой упражнява контрол върху продукта, какъв е приносът на българските автори и какво изобщо в този филм е България? Не само като паспорт, а и като начин на мислене и разбиране за света.
Това не е аргумент срещу копродукциите. Българското кино има нужда от тях. Но има разлика между филм с българско участие и филм, който представлява българското кино.
Същите проблеми се виждат и в системата за публично финансиране. Точките, предишните резултати, фестивалните успехи и служебните оценки звучат разумно, докато не погледнем какво произвеждат, събрани на едно място.
Фестивалните награди носят служебно предимство за следващ проект. Следващият проект носи нова награда и ново предимство. Системата не спира да казва: „За да получиш шанс, първо трябва да си получил шанс“. И тук въпросът не е да отнемем предимството на успешните автори, а да не се превръща успеха на едни в постоянно изместване на други. Защото чакането е един от най-големите проблеми на системата.
Обжалвания, преразглеждания, блокирани сесии, нови комисии, нови блокирани сесии. Между идеята и екрана минават години. През това време темите и публиката се променят. Накрая филми, замислени като отговор на днешния свят, се появяват, за да разкажат вчерашния.
Въпросите, които поставяме са различни, но водят до едно и също място.
Произвежда ли сегашната система киното, което искаме да имаме след десет години?
Ако отговорът е „да“, трябва да го знаем. Иначе трябва да се промени средата.
По тази причина настояваме незабавно да бъде започната процедура по формирането на Национален съвет за кино и реалното му участие в обсъждането на правилата и политиките за сектора. Наясно сме, че един съвет няма да реши проблемите. В същото време вярваме, че ще помогне системата да не се управлява от случай на случай, от изключение на изключение, от скандал на скандал. Очакваме да бъдат предприети и спешни действия за приемане на дискутираните с години промени в Правилника за прилагане за закона за филмовата индустрия и респективно в самия закон, за да бъдат установени правила и прозрачност в отношенията, които да гарантират устойчивост и надяваме се, развитие на националното филмово изкуство.
С уважение,
Управителен съвет на ФИЛМАУТОР