Организации за колективно управление на авторски и сродни права
- Авторите създават своите произведения, за да ги ползват и да им се радват хората. Няма творец, който да не е щастлив, щом негово произведение стане обществено достояние. Никой не твори само заради самия творчески процес. Важно е резултатът от този труд, авторското произведение да стане достояние на публиката. Посланието на твореца да стигне до своя адресат!
От друга страна обаче авторите имат право на възнаграждение за труда, който полагат т.е ние, ползвателите на резултатите от тяхната работа, им дължим възнаграждение. Авторските възнаграждения са заплатата за труда на автора.
Целият процес на договаряне използването на защитените творби и събирането на дължимото за такова използване заплащане е много сложен. Бихме могли да обобщим и да изтъкнем три основни причини, които правят почти невъзможно индивидуалното управление на отношенията между авторите и ползвателите и произтичащите от задължения за двете страни:
А. Многобройността на ползвателите (от гледна точка на авторите):
Съществуват множество начини да използваме едно защитено авторско произведение (чл.18 – ЗАПСП), а във времето на развиващите се информационни технологии тези възможности се разширяват още повече. За един автор е трудно да проследи различните ползватели, които най-често реализират печалби, използвайки авторската творба – радиостанции, телевизионни организации и кабелни оператори, организатори на концерти, собственици на заведения, Интернет-доставчици и пр. Ето защо съществуват дружества за колективно управление на отстъпени авторски права, които създават мрежа от договори, която да обхваща различните ползватели. Чрез тези договори организацията от името на нейните членове отстъпва на ползвателя правото да използва техните произведения срещу съответно договорено възнаграждение, което дружеството разпределя между правоимащите творци. В този смисъл организациите за колективно управление на права реализират една контролна функция по отношение на ползвателите и следят да не се нарушават правата на членуващите в тях творци т.е. да не се използват техните произведения без тяхното съгласие и без да им бъде заплатено съответното възнаграждение.
От гледна точка на ползвателите:
Б. Многобройността на произведенията
В. Многобройността на авторите
Както стана ясно, на основание чл.19 от ЗАПСП, всеки автор за всяко използване на негово произведение има право на възнаграждение, което се заплаща от съответния ползвател. Ако вземем за пример една телевизионна организация, тя трябва да е получила съгласие за конкретния вид използване от всички автори на всички произведения, които са включени в програмата и.
Освен че самите произведения са многобройни, сякаш за да е още по-сложно, зад една творба обикновено стоят повече от един автор (например: за да използваме една песен, е необходимо съгласието на композитора, текстописеца и на автора на аранжимента; за един филм – продуцент, режисьор, сценарист, оператор, композитор и т.н.). Трудно е обаче за работещите в една телевизия да знаят кои са правоимащите автори на всички произведения, да влязат във връзка с тях и да договорят използването. Още по-сложно стои въпросът, ако някой от авторите вече е починал, защото съгласно чл.27 от ЗАПСП авторското право се закриля докато авторът е жив и 70г. след като почине. След смъртта му авторското право преминава върху наследниците на твореца, които най-често са повече от един. Ето защо, от гледна точка на ползвателя се оказва много по-лесно да има срещу себе си един субект, който да е упълномощен да представлява множеството автори, с които да преговаря. Организациите за колективно управление създават бази данни за авторите и за техните произведенията и договаряйки колективно от името на своите членове, те улесняват работата на съответните ползватели, като им предоставят възможност да спазват разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права, сключвайки само един договор и съответно – плащайки на едно място.
За да обобщим, организациите за колективно управление на права възникват и функционират в полза както на членуващите в тях автори, така и на ползвателите на произведенията от техния репертоар, като правят възможна иначе немислимата връзка между тях.
В практиката обаче, при липсата на желание от страна на ползвателите да уреждат авторски права и когато обективно съществува възможност те да съществуват и работят въпреки извършваните нарушения на законодателството, от тяхна гледна точка организациите за колективно управление на права са сдружения, които пречат. По тази причина, освен че упорито отричат ползите от колективното управление, ползвателите непрекъснато поставят под въпрос легитимността на една или друга организация като отказват да приемат преимуществата, които те самите биха могли да извлекат.
Организации за колективно управление на авторски и сродни права
- През 1993г. е приет новият Закон за авторското право и сродните му права. В чл.40 на закона за първи път е заложено съществуването на организации за колективно управление на авторски права.
Както е предвидено в закона тези организации са с нестопанска цел и не могат да реализират печалба, т.е. регистрират се по Закона за лицата и семейството, а сега - по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те се създават, за да управляват отстъпените им авторски права, да събират от ползвателите дължимите на авторите възнаграждения и да ги разпределят между правоимащите.
Организации за колективно управление на права се регистрират задължително в специален регистър на тези дружества, воден в Министерство на културата.
- В устава на всяка организация за колективно управление се определят лицата, които могат да членуват в нея и качествата, на които те следва да отговарят. Не може да бъде отказано членство в такава организация на лице, което е носител на права, управлявани от нея.
Сред правомощията, предоставени от закона на организациите за колективно управление на права основно място заема предвиденото ч чл.40, ал.7 на ЗАПСП право да представляват своите членове и сродните чуждестранни организации, с които се сключили договор за взаимно представителство, пред правораздавателните и административните органи за защита на прехвърлените им за управление права. След изменението на разпоредбата с ДВ бр.28 от 2000г., тези организации могат и по собствена инициатива, от своя име да предприемат юридически действия, включително предявяване на съдебни искове.