Мария Палаурова

Изпълнителен директор на ФИЛМАУТОР

Промените, настъпили след 1989 г. в обществото ни, неизменно дават своето отражение и засягат отношенията, свързани с производството, разпространението и показа на българските филми. През 1993 г. е приет Законът за авторското право и сродните му права (допълван и поправян в последствие няколко пъти), който от една страна връща правата на режисьори, сценаристи и оператори върху създадените аудиовизуални произведения, а от друга – поставя на сцената на родното филмопроизводство фигурата “продуцент”.

Тези настъпили промени рефлектират върху и без това сложния процес на създаване на аудиовизуални произведения и налагат на участниците в него да имат нови знания, които стоят малко встрани от обичайната за тях творческа дейност. За какво става въпрос? За правата на авторите върху създадените от тях произведения, за продуцента, който организира и финансира производството им и който, за да възвърне вложените инвестиции, следва да може да разпространява произведението.

Бихме могли да разделим условно отношенията автор-продуцент на два етапа – преди и след създаването на филма, въпреки че на практика тези две фази най-често се обединяват в един договор с две части – изработване на произведението и управление на правата върху него. Какво следва да регламентира този договор, за да е спокоен авторът за своите интереси?

Тъй като говорим за договор за създаване на ново произведение и отстъпване на правата върху него, най-напред следва да се уредят отношенията между двете страни (автор и продуцент) във връзка със самото “производство”. Важно е да се индивидуализира бъдещото произведение чрез неговото описание, а именно работно заглавие, сценарист, режисьор, оператор, продължителност, жанр и т.н.

В тази част на договора следва подробно да се разпишат и задълженията на страните по изработването на творбата – например сценаристът да изготви сценария, режисьорът – да подбере актьорския екип и техническите сътрудници, да определи места за снимки, музика и т.н., да ръководи цялостната творческа дейност в подготвителния, снимачния и монтажно-озвучителния периоди до изработването на окончателната версия и т.н. Добре е да бъдат фиксирани и съответните задължения на продуцента, например да осигурява нормалното протичане на съвместната работа на екипа, да осигурява необходимата техника за реализацията на филмовия проект и т.н.

Тук се разписват конкретните срокове и графици за приключване на отделните етапи и за цялостно завършване на проекта. Уговаря се възнаграждение за авторите за свършената работа и сроковете за изплащането му. Важно е да се отбележи, че това възнаграждение е дължимо от ПРОДУЦЕНТА за положения труд и то е различно от това, което се полага на автора при използването на готовия филм.

***

След като отношенията по създаването на произведението са регламентирани, следва да се фиксират правата и задълженията на всяка от страните върху него по повод по-нататъшната му “експлоатация”. Тази част от договора е изключително важна, тъй като никое произведение не се създава само за себе си. То се ражда, защото авторите искат да кажат нещо на публиката. Ето защо трябва да има начини то да стигне до нея. Такъв е интересът и на продуцента, който пък търси възвращаемост на вложените в създаденото произведение средства.

И така, Законът за авторското право и сродните му права предоставя на авторите редица имуществени и неимуществени права върху техните произведения, които те могат да използват лично или пък да предоставят на трети лица. Такива права имат и режисьорът, и сценаристът, и операторът. Спецификата на аудиовизуалното произведение обаче, което се създава в съавторство на тези няколко отделни категории автори, имащи всъщност права върху едно и също произведение, налага тяхната воля по отношение на използването на това произведение да бъде обща, еднопосочна. На практика това се постига чрез предоставяне за управление на индивидуалните права на всички автори на продуцента. Именно тези взаимоотношения урежда втората част от договора, за който говорим.

След като авторът даде гаранции, че е носител на съответното право върху творбата и няма да има претенции на трети лица по отношение на авторството, следва да бъде уточнен обемът от права, които той предоставя на продуцента. Разпоредбата на чл.63, ал. 1 от ЗАПСП предвижда, че ако в договора не е уговорено друго или законът не разпорежда иначе, се смята, че на продуцента е предоставено за страната и за чужбина изключителното право да разрешава:

• размножаване на произведението;
• публичното му прожектиране;
• излъчването му по безжичен път или предаването му чрез кабел или друго техническо средство;
• възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение;
• превод, дублиране и субтитриране на текста.

Ние във ФИЛМАУТОР - организацията, която защитава авторските права на своите членове, препоръчваме да не се използва в договора с продуцента обикновената препратка към разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАПСП, а подробно и детайлно да се разпишат всички видове права, които му се отстъпват. Защото цитираният текст не дава изчерпателно изброяване на всички имуществени права, с които авторът може да се разпореди. Освен това авторът може да има основание да направи някои ограничения в отстъпените правомощия – например да изключи територия на определена държава, покрита с договор на автора с организация за колективно управление на права. Добре е изрично да бъдат фиксирани не само правата, които авторът отстъпва, но и тези, които запазва за себе си.

Необходимо е да се включи клауза, която третира неимуществените, моралните авторски права. Тях обикновено авторът запазва за себе си (правото да иска признаване на неговото авторство, да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин върху произведението, да не разрешава да бъдат правени промени в него, и др.). Авторът, разбира се, може да разреши на продуцента да разгласи създадения филм, но при определени от него условия за времето, мястото и начина, по който да стане това, а също така за целите на рекламното представяне на филма, да позволи на продуцента да използва части (откъси) от него.

Въпросът с използването на откъси от готово аудиовизуално произведение е регламентиран в чл.67 от ЗАПСП. Там е предвидено, че продуцентът и всяко трето лице могат да използват отделни кадри от него, но само със съгласието и при заплащане на възнаграждение на автора. Този проблем би могъл да намери разрешение в авторския договор: авторът може да си запази правото за всеки отделен случай на използване на части сам да дава разрешение или пък да предостави това правомощие на продуцента. Във втория случай обаче е важно да се фиксира в какъв контекст е възможно да бъдат използвани отделните кадри и да се определи възнаграждението, което продуцентът следва да договори с третото лице.

Вторият основен момент, който следва да бъде регламентиран в тази част на договора, след като вече са уредени предоставените на продуцента права, е възнаграждението, което авторите следва да получат насреща. Ние препоръчваме отново детайлна регламентация, която да обхваща при всички случаи механизма на формирането му, начина на заплащането му, сроковете и т.н. Най-добре е да бъде разписано поотделно възнаграждението, което се дължи съответно за всяко от различните предоставени по-горе права. Например: “за отстъпеното на продуцента право да разрешава публичното прожектиране на произведението, дължимото възнаграждение се изплаща на автора пряко от продуцента и е в размер на …........ лв.(.......% от стойността на) за всеки продаден билет” или “при възпроизвеждане и разпространение на произведението, дължимото възнаграждение се изплаща на автора пряко от продуцента и е в размер на ….................% от прихода му по сделката”.

Тъй като авторските възнаграждения за всяко използване на произведението съгласно чл.65, чл.2 от ЗАПСП се дължат всъщност от конкретните ползватели, важно е в договора освен размера им, да бъде уточнен и пътят, по който те стигат до автора – чрез продуцента или организация за колективно управление (за някои видове използване, за които авторът има договор с нея).

Практика в европейските държави е в договори между автори и продуценти да се договаря още един вид възнаграждение за автора (освен това за създаването на произведението, дължимо от продуцента и за използването му, дължимо от ползвателите). Става въпрос за правото на автора да получава допълнителен процент от приходите на продуцента, които последният реализира, след като произведението вече е изплатено и всички направени по него разходи са покрити. Тази възможност е допусната и от нашия ЗАПСП, в чл.65, ал.4 от него.

В тази втора част на договора е важно да бъдат фиксирани сроковете, в които продуцентът следва да изплати на автора получените от ползвателя средства. Също тук трябва да намерят място и разпоредбите, които дават възможност да бъдат правени проверки в счетоводната отчетност на продуцента, като се уговори той периодично да предоставя на автора справки за сключените договори и получените приходи по тях и се разреши достъп на автора до съответните документи.

И накрая, в договора следва да бъдат отразени традиционните общи разпоредби, които да регламентират срока и териториите, за които се отнасят отстъпените права, възможностите за прекратяване или развалянето му, задължения на страните за покриване на отговорности и заплащане на неустойки.

***

Защо е важно договорът между автор и продуцент детайлно да урежда всички аспекти на техните отношения по създаването на произведението и неговото по-нататъшно използване? Защото този договор служи за основа на всички бъдещи споразумения, които продуцентът ще сключва с трети лица – ползватели, разпространители и т.н. В тях продуцентът трябва да защити интересите на автора и да отрази неговата воля - такава, каквато е в първоначалния договор помежду им.

***

Както казах и в началото, филмопроизводството е сложен процес, който непрекъснато ражда нови казуси и въпроси. Развитието на комуникационните технологии непрекъснато поставя нормативната уредба на авторските и сродните права на изпитание. Ето защо е важно да се отбележи, че направеното по-горе изложение не претендира за изчерпателност. То е само опит да се дадат основни насоки и идеи на българските автори на аудиовизуални произведения за техните права и за начина, по който биха могли най-добре да ги защитят при сключване на договорите с техните продуценти.

Може би тук е мястото да отбележим, че ФИЛМАУТОР изготвя и предоставя на своите членове образци на такива договори, за да бъдат те максимално улеснени, а правата им – защитени. Ние в дружеството даваме консултации и по предложени на нашите автори договори, които им предстои да сключват. Така че, ако сте на прага да започнете нов проект, ние бихме могли да Ви помогнем при разрешаването на някои от многобройните и разнообразни проблеми, пред които навярно сте изправен. Заповядайте!