СТАНОВИЩЕ

по някои въпроси, свързани с отстъпването на авторски и сродни права при излъчване и кабелно препредаване на аудиовизуални произведения

Ако една телевизионна организация (primary broadcaster) желае да включи аудиовизуално произведение в собствената си програма, тя трябва да получи разрешение от носителите на права върху това произведение. Най-често, правото да даде такова съгласие е съсредоточено у продуцента, който освен себе си и своите права, представлява и авторите – режисьор, сценарист, оператор, както и актьорите като носители на право, сродно на авторското. Разбира се, възможно е авторските права да не са отстъпени на продуцента и те да се представляват от съответна организация за колективно управление на права, какъвто е случаят със старите български филми, създадени преди 1993г.

Правата, които продуцентът (и евентуално организацията за колективно управление на права) следва да отстъпват на телевизионната организация (primary broadcaster) са правото да излъчи произведението по безжичен път (primary broadcast) или правото да го предаде чрез кабел (basic cable), като бъде договорено определено възнаграждение за носителите на права. Това е хипотезата на т. нар. “първично” използване на произведението, уредена в чл.21, ал.1 от ЗАПСП.

Отговорът е “не”. Причините са много, но тук ще изтъкнем две:

2.1. Нормативната уредба:

Кабелното препредаване (Cable retransmission) е “вторично” използване на същото произведение, което вече е включено в програмата на телевизионната организация (primary broadcaster). Това вторично използване на произведението се осъществява от друг субект, различен от телевизионната организация, а именно – кабелния оператор. Докато телевизионната организация излъчва (предава) програмата, кабелния оператор я препредава, като същевременно препредава и произведението като част от програмата. Имаме една и съща телевизионна програма, и произведения, включени в нея, експлоатирани едновременно от два различни субекта.

Намираме се в хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗАПСП, където кабелния оператор е наречен “друга организация”. Кабелният оператор, който се явява ползвател на произведението, следва да получи съгласие от носителите на права върху препредаваното произведение. Възниква въпросът кой може да му даде това разрешение и ЗАПСП е категоричен по въпроса чрез разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗАПСП, която постановява, че “разрешение за препредаване на произведение чрез кабел или друго техническо средство, едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права”. Този текст е възприет в нашето законодателство от Директивата 93/83/ЕЕС относно координирането на някои правила, свързани с авторското право и сродните му права при спътниково излъчване и кабелно препредаване, където се предвижда задължително колективно управление при кабелно препредаване на всички права върху обекти, защитени от авторско право, освен за правата на телевизионните организации. Това е системата на разрешаване на кабелното препредаване, прилагана в Европа и транспонирана в националния ни закон.

Отчитайки казаното по-горе, продуцентите и авторите на аудиовизуални произведения не следва да отстъпват на телевизионните организации правото от тяхно име да разрешават на кабелните оператори препредаване на техните произведенията, като част от телевизионна програма.

Нещо повече, самите носители на авторски права, още в договорите за създаване и отстъпване на права върху произведенията, резервират за дружество за колективно управление правото да дава разрешение за препредаване по кабел и не го отстъпват на продуцента. Такива са договорите за членство във ФИЛМАУТОР на българските автори на аудиовизуални произведения. И доколкото ФИЛМАУТОР управлява и права на продуценти на аудиовизуални произведения, именно кабелното препредаване е едно от правата, които те ни отстъпват за колективно управление. Не бива да се забравя за мрежата от международни договори за взаимно представителство, изградена между подобни сдружения, което осигурява на автори и продуценти събираемост от кабелно препредаване на техните произведения в чужбина.

Телевизионната организация отстъпва на кабелния оператор единствено правото си върху програмата като цяло и правата върху вътрешните продукции, които тя продуцира.

2.2. Икономически причини:

За носителите на права е неизгодно да предоставят на телевизионните организации освен правото на излъчване и правото на препредаване по кабел. Практиката показва, че автори и продуценти не получават допълнително възнаграждение от телевизиите, въпреки че освен правото да излъчат произведението им предоставят и правото да разрешават препредаване по кабел. Авторите дават на телевизията едно право, без да получат нищо насреща. Телевизията ще плати толкова, колкото е готова да плати за правото на излъчване и нищо повече.

Същевременно носителите на права се лишават от едни сериозни приходи, които биха могли да получават от кабелните оператори чрез организациите за колективно управление за права. Практиката в България е правата върху телевизионните програми да се отстъпват безвъзмездно или на основата на бартер. Как тогава ще бъдат платени авторски възнаграждения, дължими на носителите на права от кабелни оператори? Докато телевизиите просто отстъпват на кабелните оператори правата върху произведението заедно с правата върху програмата и не само че не събират, но дори не претендират дължимите на авторите възнаграждения, Дружествата за колективно управление лицензират чрез договори всеки от операторите, търсят (включително и по съдебен път) и събират сумите, които те следва да плащат на носителите на права върху защитени от авторско право обекти, включени в телевизионните програми, препредавани от тях. Така авторите и продуцентите, освен възнаграждението за излъчването, платимо от телевизионната организация, която излъчва програмата, получават още едно допълнително възнаграждение от кабелните оператори, които я препредават. Считаме, че българските автори и продуценти не са толкова богати, за да се лишават доброволно от този допълнителен приход от авторски възнаграждения за кабелно препредаване. Поне техните колеги от държавите-членки на ЕС не правят така. За един продуцент е много по-изгодно да предостави правата си за кабелно препредаване на дружество за колективно управление, отколкото да ги загуби завинаги, отстъпвайки ги на телевизионна организация.

Бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл.19 от ЗАПСП , която предвижда правото на възнаграждение на автора:

• за всеки вид използване на произведението и
• за всяко поредно използване на същия вид.

Използване от различен вид са излъчването и препредаването по кабел на произведенията, и съответно авторски възнаграждения се дължат от телевизионните организации и от кабелните оператори. Телевизионните организации не бива да пречат на авторите да получават допълнителни приходи от кабелните оператори.

Поредно използване от един и същи вид е налице в случаите, в които телевизионната организация показва произведението повече от един път – т.е за всеки показ тя дължи възнаграждение, което според желанието на авторите на основание чл. 65, ал. 2 от ЗАПСП се изплаща чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на права. Считаме, че практиката да се отстъпват права за неопределен брой излъчвания на произведението, без да се дължи допълнително възнаграждение за авторите от страна на ползвателя, е порочна. Продуцентите следва да договорят с ползвателите плащане на авторско възнаграждение за всеки последващ показ на произведението. Другото означава нарушаване на техните права.