УНИВЕРСАЛНА КОНВЕНЦИЯ за авторско право

Приета в Женева на 6.09.1952 г. Ревизирана в Париж на 24.07.1971 г. Ратифицирана с Указ № 2944 на Държавния съвет от 26.12.1974 г. - ДВ, бр. 1 от 3.01.1975 г. В сила за България от 7.06.1975 г.

Договарящите държави,

Водени от желанието да осигурят закрила на авторското право върху литературни, научни и художествени произведения във всички страни,

Убедени, че една изразена в универсална конвенция и пригодна за всички народи в света система на закрила на авторското право, която да допълва вече действащите международни системи без да ги накърнява, ще осигури зачитане на правата на личността и ще насърчи развитието на литературата, науките и изкуствата,

Убедени, че такава универсална система на закрила на авторското право ще улесни разпространението на произведенията на човешкия интелект и ще увеличи международното разбирателство,

Решиха да ревизират Универсалната конвенция за авторско право, подписана в Женева на 6 септември 1952 г. (наричана по-долу "Конвенцията от 1952 г.") и в резултат на което

Се съгласиха за следното:

Член I

Всяка Договаряща държава се задължава да предвиди подходяща и ефективна закрила на правата на авторите и другите носители на авторски права върху литературни, научни и художествени произведения, включително писмени, музикални, драматични и кинематографични произведения, както и върху произведенията на живописта, графиката и скулптурата.

Член II

1. Публикувани произведения на граждани на Договаряща държава, както и произведения, публикувани за първи път в такава държава, се ползват във всяка друга Договаряща държава от същата закрила, която тази държава предоставя на произведенията на своите граждани, публикувани за първи път на нейната собствена територия, както и от закрилата, специално предоставена от тази Конвенция.

2. Непубликувани произведения на граждани на всяка Договаряща държава се ползват във всяка друга Договаряща държава от същата закрила, която тази държава предоставя на непубликуваните произведения на своите собствени граждани, както и от закрилата, специално предоставена от тази Конвенция.

3. За целите на тази Конвенция всяка Договаряща държава може чрез националното си законодателство да приравни лицата с местожителство в тази държава към своите собствени граждани.

Член III

1. Договарящите държави, чието национално законодателство изисква като условие за закрила на авторското право съобразяване с определени формалности като депозиране, регистрация, знак за авторско право, нотариални заверки, плащане на такси, производство или публикуване на произведението в съответната Договаряща държава, ще считат тези формалности за изпълнени по отношение на всички произведения, закриляни съгласно тази Конвенция, които са публикувани за първи път извън нейната територия и чиито автори не са нейни граждани, ако от момента на първото публикуване всички екземпляри от произведението, публикувани с разрешението на автора или на друг носител на авторското право, съдържат знака @, придружен от името на носителя на авторското право и годината на първата публикация, поставени по начин и на място, които показват ясно, че авторското право е защитено.

2. Независимо от разпоредбите на алинея 1, Договарящите държави могат да изискват съобразяване с формалности или други условия за придобиването и упражняването на авторски права по отношение на произведения, публикувани за първи път на тяхна територия или по отношение на произведения на техни граждани, независимо от мястото на публикуването им.

3. Независимо от разпоредбите на алинея 1, Договарящите държави могат да предвидят, че лице, което търси защита на правата си по съдебен ред, при предявяване на иска трябва да спази определени процедурни изисквания, като: ищецът да се представлява от адвокат, практикуващ в съответната държава, или ищецът да депозира екземпляр от процесното произведение в съда или в административна служба, или и в двете; несъобразяването обаче с тези изисквания не нарушава валидността на авторското право, нито може такова изискване да се предяви към гражданин на друга Договаряща държава, ако то не се предявява към граждани на държавата, в която се търси закрила.

4. Всяка Договаряща държава осигурява правни средства за закрила, без каквито и да е формалности, на непубликувани произведения на граждани на други Договарящи държави.

5. Ако една Договаряща държава предоставя закрила за повече от един период от време и ако продължителността на първия период е по-дълга от някой от минималните срокове, предвидени в член IV, тази държава не е длъжна да се съобразява с разпоредите на алинея 1 на този член по отношение на втория или последващи срокове на закрила на авторското право.

Член IV

1. Времетраенето на срока на закрила на произведението се определя от закона на Договарящата държава, в която се търси закрила, в съответствие с разпоредбите на член II и на този член.

2. (а) Срокът на закрила на произведения, защитени по тази Конвенция, не може да бъде по-кратък от живота на автора и двадесет и пет години след неговата смърт. Във всички случаи, Договарящата държава, която в момента на влизането в сила на тази Конвенция на нейната територия, предвижда като изключение, че за определени категории произведения се прилага срок, който се изчислява от момента на първото публикуване на произведението, има право да запази тези изключения или да ги разшири за други категории произведения. За всички тези категории произведения срокът на закрила не може да бъде по-кратък от двадесет и пет години от датата на първото публикуване.

(b) Договаряща държава, която в момента на влизането в сила на тази Конвенция на нейната територия, не изчислява срока на закрила въз основа на продължителността на живота на автора, има право да изчислява срока на закрила от датата на първото публикуване на произведението или съответно от датата на регистрирането му, предхождащо публикуването, при условие че срокът на закрила не е по-кратък от двадесет и пет години, считано от датата на първото публикуване или съответно от датата на регистрирането на произведението, предхождащо публикуването.

(с) Ако законодателството на Договарящата държава предоставя два или повече последователни периода на закрила, времетраенето на първия период не може да бъде по-малко от един от минималните срокове, посочени в букви (а) и (b).

3. Разпоредбите на алинея 2 не се прилагат за фотографските произведения или за произведенията на приложното изкуство; във всички случаи обаче срокът на закрила в тези Договарящи държави, които закрилят фотографските произведения или произведенията на приложното изкуство като художествени произведения, не може да бъде по-кратък от десет години за всяка от посочените категории произведения.

4. (а) Договарящите държави не са длъжни да предоставят закрила на дадено произведение за срок, по-дълъг от установения за съответната категория произведения от закона на Договарящата държава, чиито гражданин е авторът - в случай на непубликувано произведение, или от закона на Договарящата държава, в която произведението е публикувано за първи път - в случай на публикувано произведение.

(b) Ако законът на Договаряща държава предоставя два или повече последователни периода на закрила, счита се, че с оглед прилагането на буква (а), срокът на закрила в тази държава е равен на общия сбор на тези периоди. Ако по някакви причини определено произведение не се закриля от такава държава през втория или който и да е последващ период на закрила, другите Договарящи държави не са длъжни да закрилят това произведение през втория или който и да е последващ период на закрила.

5. С оглед прилагането на алинея 4, произведението на гражданин на Договаряща държава, публикувано за първи път в държава, неучастваща в тази Конвенция, се счита за публикувано за първи път в Договарящата държава, чийто гражданин е авторът.

6. С оглед прилагането на алинея 4, в случай на едновременно публикуване в две или повече Договарящи държави, произведението се счита за публикувано за първи път в държавата, която предоставя най-кратък срок на закрила. Всяко произведение, публикувано в две или повече Договарящи държави в рамките на тридесет дни от деня на първото му публикуване, се счита за едновременно публикувано в тези Договарящи държави.

Член IV bis

1. Правата по член I обхващат основните права, осигуряващи имуществените интереси на автора, и по-специално изключителното право да разрешава възпроизвеждането по какъвто и да е начин, публичното изпълнение и излъчването по радиото и телевизията. Разпоредбите на този член се прилагат за произведения, закриляни съгласно тази Конвенция, както в оригиналната им форма, така и във всяка друга производна форма, в която може да бъде разпознат оригиналът.

2. Във всички случаи, всяка Договаряща държава може в националното си законодателство да предвиди изключения от правата, упоменати в алинея 1 на този член, които не противоречат на духа и на разпоредбите на тази Конвенция. Държава, чието законодателство предвижда такива изключения, независимо от това предоставя достатъчно ефективна закрила на всяко от правата, за което е предвидено изключение.

Член V

1. Правата по член I обхващат изключителното право на автора да извършва и публикува преводи на произведенията, закриляни съгласно тази Конвенция, както и да разрешава извършването и публикуването на такива преводи.

2. При всички случаи, всяка Договаряща държава с националното си законодателство може да ограничи правото на превод на писмени произведения, но само при условие че са спазени следните разпоредби:

(а) ако до изтичането на седемгодишен срок от датата на първото публикуване на писмено произведение, не е бил публикуван превод на това произведение на език, общоупотребим в Договарящата държава, от носителя на правото на превод или с негово разрешение, всеки гражданин на тази Договаряща държава може да получи от компетентния орган на тази държава неизключителна лицензия за превод на този език и да публикува така преведеното произведение;

(b) в съответствие с процедурните правила в съответната държава, гражданинът, който иска лицензията доказва, че е искал разрешение от носителя на правото да извърши и публикува превода и то му е било отказано, или че след полагане на необходимите усилия от негова страна, той не е могъл да открие носителя на правото. Лицензия може да бъде предоставена при същите условия, и в случай че всички предишни издания на превода на език, общоупотребим в Договарящата държава, са изчерпани;

(с) ако носителят на правото на превод не може да бъде открит, тогава заявителят за лицензия изпраща копия от заявлението си на издателя, чието име е обозначено върху произведението, а също и ако гражданството на носителя на правото на превод е известно - на дипломатическия или консулския представител на държавата, чийто гражданин е този носител, или на организацията, която може да е била определена от правителството на тази държава. Лицензията не се предоставя преди изтичането на двумесечен срок от датата, на която са изпратени копията от заявлението;

(d) националното законодателство предвижда съответни разпоредби за осигуряване на възнаграждение на носителя на правото на превод, което да е справедливо и да съответства на международните стандарти, за осигуряване на заплащането и превеждането на възнаграждението, както и за обезпечаване на точността на превода на произведението;

(е) оригиналното заглавие и името на автора на произведението се отпечатват върху всички екземпляри на публикувания превод. Лицензията е валидна само за публикуване на превода на територията на Договарящата държава, в която е поискана. Така публикуваните екземпляри могат да бъдат внасяни и продавани в друга Договаряща държава, ако общоупотребим език в последната е същият, на който е преведено произведението и ако националното законодателство на тази друга държава предвижда разпоредби за такива лицензии и не забранява вноса и продажбата. В случай че не са налице предходните условия, вносът и продажбата на такива екземпляри в Договаряща държава се регулира от националното й законодателство и от споразуменията, сключени от нея. Лицензията не може да се прехвърля от лицензианта;

(f) лицензия не се предоставя, когато авторът е изтеглил от обращение всички екземпляри на произведението.

Член V bis

1. Договаряща държава, която се счита за развиваща се страна в съответствие с установената практика на Общото събрание на Организацията на Обединените нации, може да се възползва от всички или някои от изключенията, предвидени в член V ter и член V quarter, като депозира уведомление при Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (наричан по-нататък "Генерален директор") в момента на ратификацията, приемането или присъединяването си или във всеки по-късен момент.

2. Всяко такова уведомление има действие за период от десет години от датата на влизане в сила на тази Конвенция, или за частта от този десетгодишен период, която не е изтекла към датата на депозиране на уведомлението. Действието му може да бъде подновявано изцяло или частично за нови десетгодишни периоди, ако Договарящата държава депозира ново уведомление при Генералния директор не по-рано от петнадесет или не по-късно от три месеца преди изтичането на съответния десетгодишен период. Първоначални уведомления могат да бъдат правени също през новите десетгодишни периоди в съответствие с разпоредбите на този член.

3. Независимо от разпоредбите на алинея 2, Договаряща държава, която е престанала да бъде считана за развиваща се съгласно алинея 1 не може повече да подновява уведомлението си, направено съгласно разпоредбите на алинеи 1 и 2, и независимо дали официално оттегля уведомлението си или не, тя не може да се възползва от изключенията, предвидени в член V ter и член V quarter след изтичането на текущия десетгодишен срок или след изтичането на три години, след като е престанала да бъде считана за развиваща се страна. Прилага се срокът, който изтича по-късно.

4. Екземпляри от произведение, вече произведени в съответствие с изключенията, предвидени в член V ter и член V quarter, могат да бъдат разпространявани и до изчерпването им и след изтичането на срока, за който са действали уведомления по смисъла на този член.

5. Договаряща държава, която е депозирала уведомление в съответствие с член ХIII относно прилагането на тази Конвенция за определена страна или територия, чието положение може да се разглежда като аналогично на това на държавите, посочени в алинея 1 на този член, също може да депозира уведомления и да ги подновява в съответствие с разпоредбите на този член по отношение на такава страна или територия. По време на действието на уведомленията разпоредбите на член V ter и член V quarter могат да се прилагат спрямо такава страна или територия. Изпращането на екземпляри от страната или от територията в Договарящата държава се счита за износ по смисъла на член V ter и член V quarter.

Член V ter

1. (а) Договаряща държава, спрямо която се прилага член V bis може да замести седемгодишния срок по член V(2) с тригодишен срок или друг по-дълъг срок, предвидено от законодателството й. При превод обаче на език, който не е общоупотребим в една или повече развити страни, които участват в тази Конвенция или само в Конвенцията от 1952 г., тригодишният срок се заменя с едногодишен.

(b) Договаряща държава, спрямо която се прилага член V bis, по единодушно споразумение на развитите страни, участващи в тази Конвенция или само в Конвенцията от 1952 г. и в които е общоупотребим същият език, може при превод на този език да замени тригодишния срок, предвиден в буква (а) с друг срок, определен в това споразумение, който не може да бъде по-кратък от една година. Във всички случаи тази буква не се прилага, когато въпросният език е английски, испански или френски. Генералният директор се уведомява за всички такива споразумения.

(с) Лицензията може да бъде предоставена, само ако заявителят, в съответствие с процедурните правила на съответната държава докаже, че е искал разрешение от носителя на правото на превод и то му е отказано или че след полагане на необходимите усилия от негова страна, той не е могъл да открие носителя на правото. Едновременно с отправянето на искането, той информира Международния информационен център по авторско право, създаден от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, или националните или регионалните информационни центрове, които може да са били определени в уведомление в този смисъл, депозирано при Генералния директор, от правителството на държавата, в която се предполага, че издателят осъществява основната част от своята професионална дейност.

(d) Ако носителят на правото на превод не може да бъде открит, заявителят за лицензия изпраща, с препоръчана въздушна поща, копия от заявлението си на издателя, чието име е обозначено върху произведението и до упоменатите в буква (с) национални или регионални информационни центрове. Ако няма уведомление за такъв център, той изпраща също така копие до Международния информационен център по авторско право, създаден от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура.

2. (а) Лицензии, които могат да бъдат получени след изтичането на три години, не се предоставят съгласно този член преди изтичането на допълнителен шестмесечен срок, а лицензии, които могат да бъдат получени след изтичането на една година - преди изтичането на допълнителен деветмесечен срок. Допълнителният срок започва да тече или от датата на искането на разрешение за превод, упоменат в алинея (1)(с), или ако личността или адресът на носителя на правото на превод са неизвестни - от датата на изпращането на копия от заявлението за лицензия, упоменати в алинея 1(d).

(b) Лицензии не се предоставят, ако по време на упоменатия шестмесечен или деветмесечен срок бъде публикуван превод от носителя на правото на превод или с негово разрешение.

3. Лицензия по този член се предоставя само за целите на обучението в училищата, университетите или за изследователски цели.

4. (а) Лицензията, предоставена по този член, не се отнася до износа на екземпляри и е валидна само за публикуване на територията на Договарящата държава, в която е поискана.

(b) Всеки екземпляр, публикуван в съответствие с лицензия, предоставена съгласно този член, съдържа надпис на съответния език, посочващ, че екземплярът подлежи на разпространение само в Договарящата държава, предоставяща лицензията. Ако писменото произведение съдържа знака за авторско право, предвиден в член III(1), екземплярите следва да съдържат същия знак.

(с) Забраната за износ, предвидена в буква (а), не се прилага, в случай че правителствен или друг държавен орган на държава, която съгласно този член е предоставила лицензия за превод на произведение на език, различен от английски, испански или френски, изпрати в друга страна екземпляри от превода, изготвен по силата на тази лицензия, при условие, че:

(i) получателите са лица - граждани на Договаряща държава, предоставяща лицензията, или организация, обединяваща такива лица;

(ii) екземплярите ще се използват само за целите на обучението в училищата, университетите или за изследователски цели;

(ii) изпращането на екземпляри и последващото им разпространение сред получателите е с нетърговска цел; и

(iv) страната, в която са изпратени екземплярите се е договорила с Договарящата държава да разреши получаването, разпространението или и двете заедно, и Генералният директор е бил уведомен за това споразумение от някое от правителствата, които са го сключили.

5. На национално ниво се взимат необходими мерки с цел да се осигури:

(а) лицензията да предвижда заплащане на справедливо възнаграждение, което съответства на размерите на процентните възнаграждения, които обикновено се прилагат при лицензии, свободно договорени между лица от съответните две страни;

(b) заплащането и превеждането на възнаграждението: ако национални разпоредби относно валутния режим пречат на това, компетентният орган полага всички усилия, използвайки международните механизми, за да осигури превеждането му в международно конвертируема валута или неин еквивалент.

6. Всяка лицензия, предоставена от Договаряща държава по силата на този член, прекратява своето действие, ако превод на произведението на същия език и по същество със същото съдържание като изданието, за което е предоставена лицензията, е публикуван в упоменатата държава от носителя на правото на превод или с негово разрешение на цена, близка до обичайната в страната за подобни произведения. Разпространението на екземпляри, произведени преди лицензията да прекрати своето действие, може да продължи до пълното им изчерпване.

7. За произведения, които се състоят предимно от илюстрации, лицензия за превод на текста и за възпроизвеждане на илюстрациите може да бъде предоставена, само ако са изпълнени и условията на член V quarter.

8. (а) Лицензия за превод на произведение, закриляно по тази Конвенция и публикувано в печатна или аналогична форма, може да бъде предоставена също и на излъчваща организация, чието седалище се намира в Договаряща държава, спрямо което се прилага член V bis(1), по искане на тази организация, направено в тази държава, при следните условия:

(i) преводът се прави от екземпляр, произведен и придобит в съответствие със законите на Договарящата държава;

(ii) преводът е за използване само в предавания, предназначени изключително за целите на обучението или за разпространение на резултатите от специализирани технически или научни изследвания сред специалисти от определена професия;

(iii) преводът се използва изключително за целите, посочени в условие (ii), в законно осъществени предавания, които са предназначени за аудитория на територията на Договарящата държава, включително в предавания, направени посредством звукови или визуални записи, осъществени законно и изключително за целите на такива предавания;

(iv) звукови или визуални записи на превод могат да се разменят само между излъчващи организации, чиито седалища се намират в Договарящата държава, предоставяща лицензията; и

(v) всяко използване на превода е с нетърговска цел.

(b) В случай, че е налице съответствие с всички критерии и са изпълнени всички условия, посочени в буква (а), на излъчващите организации може да бъде предоставена също и лицензия за превод на всеки текст, включен в аудиовизуален запис, ако самият запис е бил подготвен и публикуван единствено с цел да бъде използван във връзка със системно обучение.

(с) При условията на букви (а) и (b), по отношение на предоставянето и осъществяването на лицензията се прилагат другите разпоредби на този член.

9. При условие, че са спазени разпоредбите на този член, всички лицензии, предоставени по силата на този член, се уреждат от разпоредбите на член V и ще продължат да се уреждат от разпоредбите на член V и на този член дори след изтичането на седемгодишния срок, предвиден в член V(2). Във всички случаи, след изтичането на упоменатия срок, лицензиантът може да поиска упоменатата лицензия да бъде заменена с нова лицензия, която се урежда изключително от разпоредбите на член V.

Член V quarter

1. Договаряща държава, спрямо която се прилага член V bis(1), може да приеме следните разпоредби:

(а) Ако след изтичането:

(i) на съответния срок, определен в буква (с), който започва да тече от датата на първото публикуване на конкретно издание на литературно, научно или художествено произведение, упоменато в алинея (3); или (ii) на всеки по-дълъг срок, определен от националното законодателство на държавата, екземпляри от това издание не са разпространени в тази държава сред широката публика или във връзка със системно обучение от носителя на правото на възпроизвеждане или с негово разрешение на цена, близка до обичайната за подобни издания в тази държава, всеки гражданин на тази държава може да получи от компетентния орган неизключителна лицензия за публикуване на такова издание на тази или по-ниска цена с цел използване във връзка със системно обучение. Лицензията може да бъде предоставена, само ако гражданинът в съответствие с процедурните правила на съответната държава докаже, че е искал разрешение от носителя на правото да публикува такова произведение и то му е било отказано, или че след полагане на необходимите усилия от негова страна, той не е могъл да открие носителя на правото. Едновременно с отправянето на искането, заявителят информира Международния информационен център по авторско право, създаден от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура или националните или регионални информационни центрове, посочени в буква (d).

(b) Лицензия може да бъде предоставена при същите условия, и ако в продължение на шест месеца във въпросната страна не са се продавали разрешени екземпляри от въпросното издание на широката публика или във връзка със системно обучение на цена, близка до обичайната за подобни произведения в тази държава.

(с) Срокът, упоменат в буква (а), е пет години, освен за:

(i) произведения на естествените и точните науки включително математика, и за произведения на техниката, за които срокът е три години;

(ii) произведения на художествената литература, поезията, драмата и музиката и за книги за изкуството, за които срокът е седем години.

(d) Ако носителят на правото на възпроизвеждане не може да бъде открит, заявителят за лицензия изпраща, с препоръчана въздушна поща, копия от заявлението си на издателя, чието име е обозначено върху произведението и на националните или международни информационни центрове, посочени като такива в уведомление, депозирано при Генералния директор от държавата, в която се предполага, че издателят осъществява основната част от своята професионална дейност. Ако няма уведомление за такъв център, той изпраща също така копие до Международния информационен център по авторско право, създаден от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Лицензията не се предоставя преди изтичането на срок от три месеца от датата на изпращането на копия от заявлението.

(е) Лицензии, които могат да се получат след три години, не могат да бъдат предоставяни съгласно този член:

(i) преди изтичането на шестмесечен срок от датата на искането за разрешение, упоменато в буква (а) или ако личността или адресът на носителя на правото на възпроизвеждане са неизвестни - от дата на изпращане на копия от заявлението за лицензия по буква (d);

(ii) ако в този срок на осъществено разпространение на екземпляри от изданието по начина, упоменат в буква (а).

(f) Името на автора и заглавието на конкретното издание на произведението се отпечатват на всички публикувани екземпляри. Лицензията не се разпростира върху износа на екземпляри и е валидна само за публикуване на територията на Договарящата държава, в която е поискана. Лицензията не може да се прехвърля от лицензията.

(g) Националните законодателства предвиждат необходимите мерки за осигуряване на точно възпроизвеждане на конкретното издание.

(h) Лицензия за възпроизвеждане и публикуване на превод на произведение не се предоставя по този член в следните случаи:

(i) ако преводът не е бил публикуван от носителя на правото на превод или с негово разрешение;

(ii) ако преводът не е на език, общоупотребяем в държавата, която може да предостави лицензията.

2. Изключенията, предвидени в алинея 1, се прилагат при спазване на следните допълнителни разпоредби:

(а) Всеки екземпляр, публикуван в съответствие с лицензията, предоставена по този член, трябва да съдържа надпис на съответния език, посочващ, че екземплярът подлежи на разпространение само в Договарящата държава, в която се прилага упоменатата лицензия. Ако изданието съдържа знака за авторско право, предвиден в член III(1), екземплярите следва да съдържат същия знак.

(b) На национално ниво се взимат необходими мерки с цел да се осигури:

(i) лицензията да предвижда заплащане на справедливо възнаграждение, което съответства на размерите на процентните възнаграждения, които обикновено се прилагат при лицензии, свободно договорени между лица от съответните две стани;

(ii) заплащането и превеждането на възнаграждението: ако национални разпоредби относно валутния режим пречат на това, компетентният орган полага всички усилия, използвайки международните механизми, за да осигури превеждането му в международно конвертируема валута или неин еквивалент.

(с) Ако екземпляри от издание на произведение бъдат разпространени в Договарящата държава сред широката публика или във връзка със системно обучение от носителя на правото на възпроизвеждане или с негово разрешение на цена, близка до обичайната за подобни произведения в тази държава, всяка лицензия, предоставена по този член прекратява действието си, при условие че изданието е на същия език и по същество със същото съдържание като изданието, публикувано по силата на лицензията. Разпространението на екземпляри, произведени преди лицензията да прекрати своето действие, може да продължи до пълното им изчерпване.

(d) Не се предоставя лицензия, ако авторът е изтеглил от обращение всички екземпляри на въпросното издание.

3. (а) При условията на буква (b), този член се прилага само за литературните, научните и художествените произведения, публикувани в печатна или друга аналогична форма.

(b) Разпоредбите на този член се прилагат също и за възпроизвеждане в аудиовизуални записи, както и на включените в тях защитени произведения, и за превода на всеки, включен в тях текст на език, общоупотребим в държавата, която може да предостави лицензията; във всички случаи въпросните аудиовизуални записи трябва да са били подготвени и публикувани единствено с цел да бъдат използвани във връзка със системно обучение.

Член VI

"Публикуване" по смисъла на тази Конвенция означава възпроизвеждането в материална форма и разпространението сред широката публика на екземпляри от произведението, които позволяват то да се чете или да се възприема зрително по друг начин.

Член VII

Тази Конвенция не се прилага за произведения или за права върху произведения, които в момента на влизане на тази Конвенция в сила в Договаряща държава, в която се търси закрила, са престанали да бъдат закриляни или никога не са били закриляни в тази Договаряща държава.

Член VIII

1. Тази Конвенция с дата 24 юли 1971 г. се депозира при Генералния директор и е открита за подписване от всички държави - страни по Конвенцията от 1952 г. за срок от 120 дни от датата на тази Конвенция. Тя подлежи на ратификация или приемане от подписалите я държави.

2. Всяка държава, която не е подписала тази Конвенция, може да се присъедини към нея.

3. Ратификацията, приемането или присъединяването се извършва с депозирането на документ в този смисъл при Генералния директор.

Член IХ

1. Тази Конвенция влиза в сила три месеца след депозирането на дванадесет документа за ратификация, приемане или присъединяване.

2. Впоследствие тази Конвенция влиза в сила по отношение на всяка държава три месеца след като тази държава е депозирала своя документ за ратификация, приемане или присъединяване.

3. Присъединяването към тази Конвенция на държава, която не е страна по Конвенцията от 1952 г., представлява също така присъединяване и към Конвенцията от 1952 г.; ако обаче документът за присъединяване на тази държава е депозиран преди влизането на тази Конвенция в сила, тя може да постави като условие за присъединяването си към Конвенцията от 1952 г. влизането на тази Конвенция в сила. След влизането в сила на тази Конвенция, никоя държава не може да се присъедини само към Конвенцията от 1952 г.

4. Отношенията между държави, които са страни по тази Конвенция и държави, които са страни само по Конвенцията от 1952 г., се уреждат от Конвенцията от 1952 г. Във всички случаи обаче държава, която е страна само по Конвенцията от 1952 г., може да заяви с уведомление, депозирано при Генералния директор, че допуска прилагането на Конвенцията от 1971 г. по отношение на произведения на нейни граждани или произведения, които са публикувани за първи път на нейна територия, от страна на всички държави, страни по тази Конвенция.

Член Х

1. Всяка Договаряща държава се задължава да приеме в съответствие със своята Конституция мерки, които са необходими, за да се осигури и прилагането на тази Конвенция.

2. Във всички случаи се подразбира, че в момента, в който Конвенцията влиза в сила по отношение на дадена държава, тази държава трябва да бъде в състояние чрез своето национално законодателство да прилага разпоредите на тази Конвенция.

Член ХI

1. Създава се Междуправителствен комитет със следните задължения:

(а) да изучава проблемите, свързани с прилагането и действието на Универсалната конвенция за авторско право;

(b) да извършва подготовка за периодични ревизии на тази Конвенция;

(с) да изследва други проблеми, свързани с международната закрила на авторското право, в сътрудничество с различни заинтересовани международни организации като Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения и Организацията на Американските държави;

(d) да информира държавите - страни по Универсалната конвенция за авторско право, за своята дейност.

2. Комитетът се състои от представители на осемнадесет държави, които са страни по тази Конвенция или само по Конвенцията от 1952 г.

3. Комитетът се избира, като се държи сметка за разумно балансиране на националните интереси на базата на географско разположение, население, езици и ниво на развитие.

4. Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура, Генералният директор на Световната организация за интелектуална собственост и Генералният секретар на Организацията на Американските държави, или техни представители, могат да присъстват на заседания на Комитета с право на съвещателен глас.

Член ХII

Междуправителственият комитет свиква конференция за ревизия, когато счете това за необходимо или по искане на най-малко десет държави - страни по тази Конвенция.

Член ХIII

1. Всяка държава има право в момента на ратификацията, приемането или присъединяването си или във всеки по-късен момент да заяви с уведомление, адресирано до Генералния директор, че тази Конвенция ще се прилага по отношение на всички или някои от страните или териториите, за чиито международни отношения тя отговаря. Тази Конвенция ще се прилага съответно по отношение на страните или териториите, упоменати в уведомлението, след изтичането на тримесечния срок, предвиден в член IХ. Ако няма такова уведомление, тази Конвенция не се прилага към такива страни или територии.

2. Този член обаче не може в никакъв случай да се тълкува като обозначаващ признаване или мълчаливо приемане от която и да е Договаряща държава на фактическото положение, отнасящо се до територия, спрямо която действието на тази Конвенция е било разпростряно от друга Договаряща държава в съответствие с разпоредбите на този член.

Член ХIV

1. Всяка Договаряща държава може да денонсира тази Конвенция от свое име или от името на всички или някоя от териториите, за които е направила уведомление в съответствие с член ХIII. Денонсирането се извършва с уведомление, адресирано до Генералния директор. Това денонсиране представлява също така денонсиране и на Конвенцията от 1952 г.

2. Денонсирането има действие само по отношение на държава, на страна или територия, от чието име е било направено и влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която е получено уведомлението.

Член XV

Спорове между две или повече Договарящи държави относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция, които не са били разрешени по пътя на преговорите, се отнасят за разрешаване пред Международния съд, освен ако страните се споразумеят за друг начин на уреждане на спора.

Член XVI

1. Тази Конвенция е съставена на английски, френски и испански език. Трите текста подлежат на подписване и имат еднаква сила.

2. Генералният директор съставя официално текстове на арабски, италиански, немски и португалски след консултация със заинтересованите правителства.

3. Всяка Договаряща държава или група от Договарящи държави може, по уговорка с Генералния директор, да поиска той да състави други текстове на избран от тях език.

4. Всички такива текстове се прилагат към подписаните текстове на тази Конвенция.

Член ХVII

1. Тази Конвенция не накърнява по никакъв начин разпоредбите на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения или членството в Съюза, създаден по силата на тази Конвенция.

2. С оглед прилагането на предходната алинея към настоящия член е приложена декларация. Тази декларация е неразделна част от тази Конвенция за държавите, които към 1 януари 1951 г. са били обвързани от Бернската конвенция или това е станало или ще стане в по-късен момент. Подписването на тази Конвенция от такива държави представлява също подписване и на упоменатата декларация. Ратификацията и приемането на Конвенцията или присъединяването към нея от такива държави, представлява също ратификация, приемане или присъединяване и към декларацията.

Член XVIII

Тази Конвенция не отменя многостранните или двустранни конвенции или споразумения в областта на авторското право, които са в сила или ще влязат в сила само между две или повече Американски републики. В случай на различия между разпоредбите на вече съществуващи такива конвенции или споразумения и разпоредбите на тази Конвенция, или между разпоредбите на тази Конвенция и разпоредбите на нова конвенция или споразумение, които могат да бъдат сключени между две или повече Американски републики след влизането на тази Конвенция в сила, се прилага сключената последна по време конвенция или споразумение. Не се засягат правата върху произведения, придобити в която и да е Договаряща държава по силата на конвенции или споразумения, които са били в сила преди тази Конвенция да влезе в сила по отношение на тази държава.

Член ХIХ

Тази Конвенция не отменя многостранните или двустранни конвенции или споразумения в областта на авторското право, които са в сила между две или повече Договарящи държави. В случай на различие между разпоредбите на вече съществуващи такива конвенции или споразумения и разпоредбите на тази Конвенция, се прилагат разпоредбите на тази Конвенция. Не се засягат правата върху произведения, придобити в която и да в Договаряща държава в съответствие с конвенции или споразумения, които са били в сила преди тази Конвенция да влезе в сила по отношение на тази държава. Този член не засяга по никакъв начин разпоредбите на член XVII и член XVIII.

Член XX

Не се допускат резерви по отношение на тази Конвенция.

Член XXI

1. Генералният директор изпраща надлежно заверени копия от тази Конвенция на заинтересованите държави и на Генералния секретар на Организацията на Обединените нации за регистрация.

2. Той уведомява също така всички заинтересовани държави за депозирането на документи за ратификация, приемане или присъединяване, за датата на влизане на тази Конвенция в сила, за уведомленията, предвидени в тази Конвенция и за денонсациите, предвидени в член ХIV.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ, ОТНАСЯЩА СЕ ДО ЧЛЕН ХVII

Държавите, които са членки на Международния съюз за закрила на литературните и художествени произведения (наричан по-нататък Бернски съюз) и са подписали тази Конвенция,

Желаейки да укрепят своите взаимоотношения на базата на упоменатия Съюз и да избегнат всеки конфликт, който може да възникне поради едновременното съществуване на Бернската конвенция и Универсалната конвенция за авторско право,

Признавайки временната необходимост на някои държави да приведат своето ниво на авторскоправна закрила в съответствие с нивото на културното, социалното и икономическото си развитие,

Приеха с общо съгласие условията на следната декларация:

(а) С изключение на случаите, предвидени в буква (b), произведения, чиято страна на произхода съгласно Бернската конвенция е страна, която се е оттеглила от Бернския съюз след 1 януари 1951 г., няма да се закрилят от Универсалната конвенция за авторско право в страните от Бернския съюз.

(b) В случай, че дадена Договаряща държава се счита за развиваща се страна в съответствие с установената практика на Общото събрание на Организацията на Обединените нации и в момента на оттеглянето си от Бернския съюз е депозирала при Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура уведомление в смисъл, че счита себе си за развиваща се страна, разпоредбите на буква (а) няма да се прилагат докато тази държава може да се ползва от изключенията, предвидени от тази Конвенция съгласно член V bis.

(с) Универсалната конвенция за авторско право няма да се прилага в отношенията между страни от Бернския съюз по отношение на произведения, чиято страна на произхода по смисъла на Бернската конвенция е страна от Бернския съюз.

РЕЗОЛЮЦИЯ ОТНОСНО ЧЛЕН ХI

Конференцията за ревизия на Универсалната конвенция за авторско право,

Като обсъди проблемите, отнасящи се до Междуправителствения комитет, предвиден в член ХI на тази Конвенция, към който е приложена тази резолюция,

Решиха следното:

1. Първоначално Комитетът да включва представители на дванадесетте държави, членки на Междуправителствения комитет, създаден в съответствие с член ХI на Конвенцията от 1952 г. и приложената към него резолюция, както и допълнително представители на следните държави: Австралия, Алжир, Мексико, Сенегал, Югославия и Япония.

2. Държави, които не са страни по Конвенцията от 1952 г. и не са се присъединили към тази Конвенция преди първата редовна сесия на Комитета след влизането на тази Конвенция в сила, се заместват от други държави, които се избират от Комитета на неговата първа редовна сесия в съответствие с разпоредбите на член ХI(2) и (3).

3. Комитетът, съгласно алинея 1, се счита за учреден в съответствие с член ХI на тази Конвенция в момента на влизане на тази Конвенция в сила.

4. Първата сесия на Комитета се провежда в срок до една година след влизането на тази Конвенция в сила; впоследствие Комитетът се събира на редовни сесии на интервали, не по-големи от две години.

5. Комитетът избира Председател и двама Заместник-председатели. Той приема свои процедурни правила, като се придържа към следните принципи:

(а) Срокът на мандата на членовете, участващи в Комитета, е шест години, като една трета от членовете се подновява на всеки две години; подразбира се обаче, че срокът на една трета от първоначалните мандати трябва да изтече в края на втората редовна сесия на Комитета след влизането на Конвенцията в сила, срокът на мандатите на следващата една трета - в края на третата редовна сесия, и този на последната една трета - в края на четвъртата редовна сесия на Комитета.

(b) Процедурните правила, определяни от Комитета за заемане на свободните места, редът за изтичане на срока на мандатите, правото на преизбиране и изборната процедура се базират на балансирането на необходимостта от непрекъснатост на членството и необходимостта от редуване на представителите, както и на съображенията, посочени в член ХI(3).

Конференцията изразява желанието си Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура да осигури Секретариата на Комитета.

В уверение на което долуподписаните, след депозиране на своите съответни пълномощия, подписаха тази Конвенция.

Изготвена в Париж на 24 юли 1971 г. в един екземпляр.

ПРОТОКОЛ 1

Приложен към Универсалната конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г., относно прилагането на тази Конвенция към лица без гражданство и бежанци

Държавите, страни по този Протокол и същевременно страни по Универсалната Конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г. (по-нататък наричана "Конвенцията от 1971 г."),

Приеха следните разпоредби:

1. Лица без гражданство и бежанци, чието обичайно местожителство е в държава - страна по този Протокол, се приравняват по отношение на прилагането на Конвенцията от 1971 г. към граждани на тази държава.

2. (а) Този Протокол се подписва и подлежи на ратификация или приемане, а също и на присъединяване към него, при условията на член VIII на Конвенцията от 1971 г.

(b) Този Протокол влиза в сила по отношение на всяка държава в по-късния момент измежду датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или присъединяване на съответната държава или датата на влизане в сила на Конвенцията от 1971 г. по отношение на тази държава.

(с) От момента на влизане на този Протокол в сила по отношение на държава, която не е страна по Протокол 1, приложен към Конвенцията от 1952 г., последният се счита за влязъл в сила по отношение на тази държава.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха този Протокол.

Изготвен в Париж на 24 юли 1971 г. на английски, испански и френски език, като трите текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира при Генералния директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Генералният директор изпраща заверени копия на подписалите го държави и на Генералния секретар на Организацията на Обединените нации за регистрация.

ПРОТОКОЛ 2

Приложен към Универсалната конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г., относно прилагането на тази Конвенция към произведенията на някои международни организации

Държавите, страни по този Протокол и същевременно страни по Универсалната конвенция за авторско право, ревизирана в Париж на 24 юли 1971 г. (по-нататък наричана "Конвенцията от 1971 г."),

Приеха следните разпоредби:

1. (а) Закрилата, предвидена в член II(1) на Конвенцията от 1971 г. се прилага за произведения, публикувани за първи път от Организацията на Обединените нации, от някоя от специализираните й организации или от Организацията на Американските държави.

(b) Към споменатите организации се прилага също така член II(2) на Конвенцията от 1971 г.

2. (а) Този протокол се подписва и подлежи на ратификация или приемане, а също и на присъединяване към него, при условията на член VIII на Конвенцията от 1971 г.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха този Протокол.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Съгласно Указ № 2944 на Държавния съвет от 26.12.1974 г. Универсалната Конвенция за авторско право се ратифицира от българска страна със следната декларация:

"Народна република България смята, че разпоредбите на чл. ХIII от Универсалната конвенция за авторско право в Парижката й редакция от 1971 г. противоречат на Декларацията на Общото събрание на Организацията на обединените нации за даване независимост на колониалните страни и народи, приета с резолюция 1514(XV) от 14 декември 1960 г. и прокламираща необходимостта от незабавно и безусловно ликвидиране на колониализма във всичките му форми и прояви."