Новини

 

Едно интервю на генералния секретар на Сдружението на аудиовизуалните автори (SAA) Сесил Деспренгр за колегите от сродната организация AIPA - Словения, публикувано в сп. Filmaria, AIPA

 

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИСПОСОБЯВА КЪМ РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ

Сесил Деспренгр, генерален секретар на Асоциацията на аудиовизуалните автори (SAA), е убедена, че член 18 от Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (CDSM) е едно от най-значимите постижения през последните години, тъй като дава възможност на държавите да гарантират на авторите трайно, законово защитено право на възнаграждение. Според нея в системата за възнаграждения на авторите задължително трябва да бъдат включени и платформите за стрийминг, тъй като днес те са основният потребител на аудиовизуално съдържание и съответно главният източник на приходи, както и генеративният изкуствен интелект, който използва защитени с авторско право произведения без разрешение и без заплащане.

По нейно мнение Словения е доказателство, че чрез диалог и сътрудничество могат да бъдат постигнати ефективни решения, които са от полза както за авторите, така и за цялата културна екосистема.

Член 18 от Директивата 2019/790 е повратен момент за авторите. Вероятно преговорите не са били лесни?

Член 18 наистина беше голям успех – и не беше постигнат лесно. Трябваше да се борим усилено за него, защото в първоначалното предложение на Европейската комисия той изобщо не съществуваше. Комисията беше предложила само членове 19 и 20, които се отнасят до прозрачността и адаптирането на договорите. Успяхме да убедим някои членове на Европейския парламент, че е необходима разпоредба, която да гарантира на аудиовизуалните автори пълно право на възнаграждение чрез задължително колективно управление. Получихме и силната подкрепа на парламентарните комисии по култура и промишленост.

Преговорите със Съвета на ЕС и Европейската комисия не бяха лесни. Резултатът не беше идеалното право с „остри зъби“, но все пак предоставя на държавите достатъчно солидна основа за конкретни действия.

Тъй като става дума за директива, битката от Брюксел продължи и на национално равнище – при нейното прилагане. Днес мога да кажа, че някои държави действително се възползваха от тази възможност. Сред тях са Словения, Белгия, Германия, Франция, Полша, Литва и Румъния.

Словения е пример за добра практика?

AIPA започна много рано разговори с всички заинтересовани страни – не само с държавните институции, но и с парламента и носителите на права. Именно това е ключът – още в рамките на общността на авторите, изпълнителите и продуцентите да се изгради единна позиция и да се постигне съгласие, още преди законът да бъде написан. Тази подготвителна работа беше извършена много добре в Словения, поради което транспонирането на директивата премина гладко и без усложнения.

Най-успешни са онези транспонирания, при които законът ясно урежда ключовите елементи за подобряване положението на авторите – преди всичко механизмите за възнаграждение.

Най-добрият модел е този, който въвежда в закона законово право на възнаграждение чрез задължително колективно управление. Такава система не оставя много възможности за манипулации. В закона ясно е записано, че авторите имат право на възнаграждение, а след това остава единствено да се договорят тарифите и начинът на разпределение.

Важно е също така законът ясно да определя за кои начини на използване на произведенията се прилага това възнаграждение.

Колко важно е сътрудничеството между авторите, организациите за колективно управление и държавата при прилагането на член 18?

Изключително важно е държавите да не направят просто „копи-пейст“ на текста на директивата. Всяка от тях трябва да си постави въпроса как чрез този член реално ще подобри положението на авторите. Авторите в никакъв случай не бива да бъдат оставяни сами да преговарят с продуцентите и/или големите платформи.

По-рано споменахте първоначалното предложение на Европейската комисия. Какво съдържаше то?

Всичко беше обвързано с договорните права. На теория това звучи добре, но на практика авторите често нямат реална преговорна сила. За тях договорите най-често са на принципа „приеми или се откажи“. Именно затова член 18 е толкова важен – защото постановява, че авторите трябва да получават справедливо възнаграждение. А това може да бъде постигнато ефективно единствено чрез задължително колективно управление.

Платформите за стрийминг не изглеждат особено заинтересовани от правото на справедливо възнаграждение...

Днес най-голямата употреба на аудиовизуални произведения е именно на платформите за стрийминг – Netflix, Disney+, Amazon Prime и други. Именно там се генерират основните приходи, защото достъпът до съдържанието е платен. Следователно тези платформи също трябва да бъдат включени в системата за възнаграждения на авторите.

Ако законодателството уреждаше само остарели форми на използване – например VHS касетите – а пренебрегваше мобилните телефони или таблетите, то би било напълно неефективно.

Изключително важно е законът да обхваща всички начини за използване на произведенията. Според мен Словения се е справила много добре в това отношение.

Все по-актуален става и въпросът за влиянието на изкуствения интелект...

Изкуственият интелект е огромна и много сложна тема. С Директивата CDSM (2019/790) беше въведено изключение за „text and data mining“ (извличане на текст и данни), за което Европейската комисия сега твърди, че обхваща и генеративния изкуствен интелект. Ние, разбира се, не сме съгласни с това.

Генеративният изкуствен интелект в никакъв случай не може да попада в рамките на това изключение, което дори не предвижда възнаграждение, каквото съществува например при частното копиране.

В момента се водят множество съдебни производства – например във Франция, Германия и Унгария. Надяваме се съдилищата ясно да заявят, че използването на защитени с авторско право произведения за обучението на изкуствен интелект изисква предварително разрешение от носителите на правата.

Ако това не бъде достатъчно, в бъдеще ще се наложи законодателна намеса.

Разполагат ли държавите със стабилни и прозрачни системи за колективно управление?

От ключово значение е във всяка държава аудиовизуалните автори да имат собствена организация за колективно управление.  За съжаление това все още не е уредено навсякъде. Особено в държавите от Западните Балкани все още съществуват сериозни пропуски.

Организациите за колективно управление трябва не само да бъдат прозрачни и стабилни, но и достатъчно гъвкави. Светът се променя бързо, а начините за използване на произведенията непрекъснато се развиват.

Изкуственият интелект е добър пример за област, в която тези организации трябва да поемат водеща роля и да защитават интересите на авторите и в новите условия.

Каква трябва да бъде следващата стъпка на ЕС в областта на авторското право, за да отговори на цифровите предизвикателства на бъдещето?

Ако не бъдат разработени нови лицензионни механизми, които да гарантират на авторите справедливо възнаграждение за използването на техните произведения, Европейският съюз ще трябва да приеме допълнително законодателство.

Прилагането на член 18 вече показа, че съществуват пропуски. Някои държави не предприеха никакви действия за подобряване положението на аудиовизуалните автори.

При предстоящия преглед на директивата, планиран за следващата година, тези празноти ще трябва да бъдат запълнени, а правилата в цяла Европа – още по-добре хармонизирани.

Сесил Деспренгр, генерален секретар на SAA, е завършила международно и европейско право в Университет Париж I (Пантеон-Сорбона) и има магистърска степен по международно търговско право. Професионалната ѝ кариера е белязана от работата ѝ в SCAD в Женева и Брюксел, а през 2006 г. се присъединява към FERA като изпълнителен директор. През 2009 г. участва в създаването на SAA, която днес като европейска организация на организациите за колективно управление представлява интересите на повече от 500 000 филмови и телевизионни автори в Европа. От март 2020 г. е и председател на Управителния съвет на Cineuropa.